12 may 2006, 0:17

Погали ме изгубен вятър

  Poesía
999 0 1
Погали ме изгубен вятър
и прати ми съобщение от теб,
макар да знаех ,че си само приятел,
успя да промениш годините напред.
И смеховете ни се сляха с тишината,
и просто малка част от тази на света,
разпръсквайки със нежност непозната,
успя да съблечеш ти моята душа.
Отново и отново връщам картината назад,
не мога да си поволя... да я забравя!
Ранена съм, изгубена и малко ме е страх,
че трябваше така да те оставя!
Ти ще живееш вечно в мен,
това, което имам, ще е твое.
И всеки слънчев лъч от летен ден,
за теб отново ще ми проговори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...