May 12, 2006, 12:17 AM

Погали ме изгубен вятър

  Poetry
993 0 1
Погали ме изгубен вятър
и прати ми съобщение от теб,
макар да знаех ,че си само приятел,
успя да промениш годините напред.
И смеховете ни се сляха с тишината,
и просто малка част от тази на света,
разпръсквайки със нежност непозната,
успя да съблечеш ти моята душа.
Отново и отново връщам картината назад,
не мога да си поволя... да я забравя!
Ранена съм, изгубена и малко ме е страх,
че трябваше така да те оставя!
Ти ще живееш вечно в мен,
това, което имам, ще е твое.
И всеки слънчев лъч от летен ден,
за теб отново ще ми проговори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...