12.05.2006 г., 0:17

Погали ме изгубен вятър

992 0 1
Погали ме изгубен вятър
и прати ми съобщение от теб,
макар да знаех ,че си само приятел,
успя да промениш годините напред.
И смеховете ни се сляха с тишината,
и просто малка част от тази на света,
разпръсквайки със нежност непозната,
успя да съблечеш ти моята душа.
Отново и отново връщам картината назад,
не мога да си поволя... да я забравя!
Ранена съм, изгубена и малко ме е страх,
че трябваше така да те оставя!
Ти ще живееш вечно в мен,
това, което имам, ще е твое.
И всеки слънчев лъч от летен ден,
за теб отново ще ми проговори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...