1 nov 2012, 12:22

Поглед

632 0 0

Сред множеството погледи в тълпата,

един-единствен аз когато срещна,

усмихвам се и аз самата  

не знам във тоз момент какво усещам...

 

Това е малко щастие, когато

очите ти зелени, магнетични,

ме карат да забравя време, място

и  сякаш съм във приказка мистична.

 

За теб навярно е една случайност

един миг простичък от цялата безкрайност,

ала за мен това е нещо по- специално,

което си остава малка тайна.

 

Сред множеството погледи в тълпата,

когато точно твоя срещнах,

помислих си, виновна е съдбата,

която още дава ми надежда.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...