Поглед
629
0
0
Сред множеството погледи в тълпата,
един-единствен аз когато срещна,
усмихвам се и аз самата
не знам във тоз момент какво усещам...
Това е малко щастие, когато
очите ти зелени, магнетични,
ме карат да забравя време, място
и сякаш съм във приказка мистична.
За теб навярно е една случайност
един миг простичък от цялата безкрайност,
ала за мен това е нещо по- специално,
което си остава малка тайна.
Сред множеството погледи в тълпата,
когато точно твоя срещнах,
помислих си, виновна е съдбата,
която още дава ми надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Христова Всички права запазени
