Nov 1, 2012, 12:22 PM

Поглед

  Poetry » Love
628 0 0

Сред множеството погледи в тълпата,

един-единствен аз когато срещна,

усмихвам се и аз самата  

не знам във тоз момент какво усещам...

 

Това е малко щастие, когато

очите ти зелени, магнетични,

ме карат да забравя време, място

и  сякаш съм във приказка мистична.

 

За теб навярно е една случайност

един миг простичък от цялата безкрайност,

ала за мен това е нещо по- специално,

което си остава малка тайна.

 

Сред множеството погледи в тълпата,

когато точно твоя срещнах,

помислих си, виновна е съдбата,

която още дава ми надежда.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...