Ти си дупка
на ухото ми,
част от мен,
която я няма,
минус тъкан
плюс недостатъците,
ставаме двама,
които изчезват в следобеда
като стъпки в пясъка.
Аз съм нищо,
докато не ме погледнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.