5 мар. 2017 г., 17:43

Поглед 

  Поэзия
212 2 0

Ти си дупка

на ухото ми,

част от мен,

която я няма,

минус тъкан

плюс недостатъците,

ставаме двама,

които изчезват в следобеда

като стъпки в пясъка.

 

Аз съм нищо,

докато не ме погледнеш.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??