5.03.2017 г., 17:43 ч.

Поглед 

  Поезия
211 2 0

Ти си дупка

на ухото ми,

част от мен,

която я няма,

минус тъкан

плюс недостатъците,

ставаме двама,

които изчезват в следобеда

като стъпки в пясъка.

 

Аз съм нищо,

докато не ме погледнеш.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??