4 mar 2009, 16:58

Поглед към слънцето

  Poesía » Otra
925 0 2

Можеш ли капки роса да "откъснеш"?

От слънцето жарко да вземеш лъчи?

Ръка протягаш към небосвода огромен,

събрал би всяка красота от мечти.

 

 

И искаш да плаваш с акулите,

най-високия връх да покориш,

но слънцето навсякъде е "близо",

очи разтварящи попиват светлини.

 

 

Само след миг ще потрепнат цветята

бурният вятър ще завее див танц.

Поточето плавно ще гали земята,

но ти не ще видиш това!

 

Хайде, протегни ръка...

 

П.П Ако последното нещо, което човек види, е светлина, то тя завинаги остава в сърцето му!

-А ти, читателю, разбра ли това?                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Красота от мечти", събрана в нежен стих! Сърдечно!
  • Прекрасен замисъл, Лора! Много картини и багри в творбата! Ако желаеш стегни ритъма на 8-ми и 12-ти стих. Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...