4 мар. 2009 г., 16:58

Поглед към слънцето

922 0 2

Можеш ли капки роса да "откъснеш"?

От слънцето жарко да вземеш лъчи?

Ръка протягаш към небосвода огромен,

събрал би всяка красота от мечти.

 

 

И искаш да плаваш с акулите,

най-високия връх да покориш,

но слънцето навсякъде е "близо",

очи разтварящи попиват светлини.

 

 

Само след миг ще потрепнат цветята

бурният вятър ще завее див танц.

Поточето плавно ще гали земята,

но ти не ще видиш това!

 

Хайде, протегни ръка...

 

П.П Ако последното нещо, което човек види, е светлина, то тя завинаги остава в сърцето му!

-А ти, читателю, разбра ли това?                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Красота от мечти", събрана в нежен стих! Сърдечно!
  • Прекрасен замисъл, Лора! Много картини и багри в творбата! Ако желаеш стегни ритъма на 8-ми и 12-ти стих. Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...