4.03.2009 г., 16:58

Поглед към слънцето

916 0 2

Можеш ли капки роса да "откъснеш"?

От слънцето жарко да вземеш лъчи?

Ръка протягаш към небосвода огромен,

събрал би всяка красота от мечти.

 

 

И искаш да плаваш с акулите,

най-високия връх да покориш,

но слънцето навсякъде е "близо",

очи разтварящи попиват светлини.

 

 

Само след миг ще потрепнат цветята

бурният вятър ще завее див танц.

Поточето плавно ще гали земята,

но ти не ще видиш това!

 

Хайде, протегни ръка...

 

П.П Ако последното нещо, което човек види, е светлина, то тя завинаги остава в сърцето му!

-А ти, читателю, разбра ли това?                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Красота от мечти", събрана в нежен стих! Сърдечно!
  • Прекрасен замисъл, Лора! Много картини и багри в творбата! Ако желаеш стегни ритъма на 8-ми и 12-ти стих. Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...