Mar 4, 2009, 4:58 PM

Поглед към слънцето

  Poetry » Other
917 0 2

Можеш ли капки роса да "откъснеш"?

От слънцето жарко да вземеш лъчи?

Ръка протягаш към небосвода огромен,

събрал би всяка красота от мечти.

 

 

И искаш да плаваш с акулите,

най-високия връх да покориш,

но слънцето навсякъде е "близо",

очи разтварящи попиват светлини.

 

 

Само след миг ще потрепнат цветята

бурният вятър ще завее див танц.

Поточето плавно ще гали земята,

но ти не ще видиш това!

 

Хайде, протегни ръка...

 

П.П Ако последното нещо, което човек види, е светлина, то тя завинаги остава в сърцето му!

-А ти, читателю, разбра ли това?                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Красота от мечти", събрана в нежен стих! Сърдечно!
  • Прекрасен замисъл, Лора! Много картини и багри в творбата! Ако желаеш стегни ритъма на 8-ми и 12-ти стих. Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...