Mar 4, 2009, 4:58 PM

Поглед към слънцето

  Poetry » Other
919 0 2

Можеш ли капки роса да "откъснеш"?

От слънцето жарко да вземеш лъчи?

Ръка протягаш към небосвода огромен,

събрал би всяка красота от мечти.

 

 

И искаш да плаваш с акулите,

най-високия връх да покориш,

но слънцето навсякъде е "близо",

очи разтварящи попиват светлини.

 

 

Само след миг ще потрепнат цветята

бурният вятър ще завее див танц.

Поточето плавно ще гали земята,

но ти не ще видиш това!

 

Хайде, протегни ръка...

 

П.П Ако последното нещо, което човек види, е светлина, то тя завинаги остава в сърцето му!

-А ти, читателю, разбра ли това?                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Красота от мечти", събрана в нежен стих! Сърдечно!
  • Прекрасен замисъл, Лора! Много картини и багри в творбата! Ако желаеш стегни ритъма на 8-ми и 12-ти стих. Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...