22 oct 2008, 19:19

Поглед назад

  Poesía
1.1K 1 1

Поглеждам днес към теб
и още виждам момчето,
което някога, някъде преди
беше влюбено в мен.

И днес в този ден
питам се защо
или по-скоро
какво отне те
в онзи миг от мен.

Стоя само на метри от теб,
но сякаш цяла бездна
простряла се е там
между мен и теб.

Стоим, мълчим.
Гледаме се
с погледи смутени,
дори нелепи.
Стоим, мълчим.

За какво е всичко?
Ако нямам любовта ти
искам приятелството ти.
Спокойно,
не искам сърцето ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Май винаги ще го има това напрежение...но аз си те бичкам

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...