22.10.2008 г., 19:19

Поглед назад

1.1K 1 1

Поглеждам днес към теб
и още виждам момчето,
което някога, някъде преди
беше влюбено в мен.

И днес в този ден
питам се защо
или по-скоро
какво отне те
в онзи миг от мен.

Стоя само на метри от теб,
но сякаш цяла бездна
простряла се е там
между мен и теб.

Стоим, мълчим.
Гледаме се
с погледи смутени,
дори нелепи.
Стоим, мълчим.

За какво е всичко?
Ако нямам любовта ти
искам приятелството ти.
Спокойно,
не искам сърцето ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май винаги ще го има това напрежение...но аз си те бичкам

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...