22 окт. 2008 г., 19:19

Поглед назад

1.1K 1 1

Поглеждам днес към теб
и още виждам момчето,
което някога, някъде преди
беше влюбено в мен.

И днес в този ден
питам се защо
или по-скоро
какво отне те
в онзи миг от мен.

Стоя само на метри от теб,
но сякаш цяла бездна
простряла се е там
между мен и теб.

Стоим, мълчим.
Гледаме се
с погледи смутени,
дори нелепи.
Стоим, мълчим.

За какво е всичко?
Ако нямам любовта ти
искам приятелството ти.
Спокойно,
не искам сърцето ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Май винаги ще го има това напрежение...но аз си те бичкам

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...