Поглеждам днес към теб
и още виждам момчето,
което някога, някъде преди
беше влюбено в мен.
И днес в този ден
питам се защо
или по-скоро
какво отне те
в онзи миг от мен.
Стоя само на метри от теб,
но сякаш цяла бездна
простряла се е там
между мен и теб.
Стоим, мълчим.
Гледаме се
с погледи смутени,
дори нелепи.
Стоим, мълчим.
За какво е всичко?
Ако нямам любовта ти
искам приятелството ти.
Спокойно,
не искам сърцето ти.
© Ели All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
