Поглеждам днес към теб
и още виждам момчето,
което някога, някъде преди
беше влюбено в мен.
И днес в този ден
питам се защо
или по-скоро
какво отне те
в онзи миг от мен.
Стоя само на метри от теб,
но сякаш цяла бездна
простряла се е там
между мен и теб.
Стоим, мълчим.
Гледаме се
с погледи смутени,
дори нелепи.
Стоим, мълчим.
За какво е всичко?
Ако нямам любовта ти
искам приятелството ти.
Спокойно,
не искам сърцето ти.
© Ели All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
