19 jun 2012, 10:58

Поглед назад 

  Poesía » Filosófica
366 0 0

Поглед назад

 

Погледнеш ли отвъд простора

и хвърлиш ли поглед назад,

ти виждаш познатите хора

на някакъв маски-парад...

 

Там виждаш, в далечна забрава,

пиянските тъпи лица,

и споменът в тебе остава,

докато му чуваш гласа.

 

Разливат червеното вино.

Ехидно хихикат навред.

Животът им така е минал,

без перспектива отпред...

 

Те гледат на всичко безстрастно 

с невиждащи нищо очи...

В пиянството всичко угасва...

Изгубват се важни мечти!

 

 Те ходят безпътни, бездомни,

все търсещи вино, жени...

В живота безцелен не помнят 

да гонят и цел, и мечти!

 

И в дните без цел, пропилени,

разравят огнище без жар!

Не виждам да бързат припряни...

Вървят си по пътя си стар!

 

25.08.1951 г. с. Драгойново

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??