Jun 19, 2012, 10:58 AM

Поглед назад

505 0 0

Поглед назад

 

Погледнеш ли отвъд простора

и хвърлиш ли поглед назад,

ти виждаш познатите хора

на някакъв маски-парад...

 

Там виждаш, в далечна забрава,

пиянските тъпи лица,

и споменът в тебе остава,

докато му чуваш гласа.

 

Разливат червеното вино.

Ехидно хихикат навред.

Животът им така е минал,

без перспектива отпред...

 

Те гледат на всичко безстрастно 

с невиждащи нищо очи...

В пиянството всичко угасва...

Изгубват се важни мечти!

 

 Те ходят безпътни, бездомни,

все търсещи вино, жени...

В живота безцелен не помнят 

да гонят и цел, и мечти!

 

И в дните без цел, пропилени,

разравят огнище без жар!

Не виждам да бързат припряни...

Вървят си по пътя си стар!

 

25.08.1951 г. с. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...