Тъй както буря кърши клони       

и чупи стволове на две,

а дървояд на легиони

борòвете ни как яде,

превръщат горските масиви

в гора на восъчната свещ

и как цветущите ни ниви  

днес тънат в репеи и леш,

тъй моята душа более,

не може да приеме тя,

че над страната ни се реят

и дебнат хищните ята.

За да превърнат построеното

със толкова надежди, труд       

в развалина и претопено

във алчна пещ по знак на друг.

Те вярата Христова бавно

подменят с тази към Аллах,

а пък историята славна –        

без чувството за свян и грях.

И ако утре тя, гората,

из корен ще се прероди,

то за душите на децата

кой лихвите ще ни плати?