Поглед от Витоша
Тъй както буря кърши клони
и чупи стволове на две,
а дървояд на легиони
борòвете ни как яде,
превръщат горските масиви
в гора на восъчната свещ
и как цветущите ни ниви
днес тънат в репеи и леш,
тъй моята душа более,
не може да приеме тя,
че над страната ни се реят
и дебнат хищните ята.
За да превърнат построеното
със толкова надежди, труд
в развалина и претопено
във алчна пещ по знак на друг.
Те вярата Христова бавно
подменят с тази към Аллах,
а пък историята славна –
без чувството за свян и грях.
И ако утре тя, гората,
из корен ще се прероди,
то за душите на децата
кой лихвите ще ни плати?
© Иван Христов All rights reserved.
Хубав да е денят ти, Иване!