Поглед от Витоша
Тъй както буря кърши клони
и чупи стволове на две,
а дървояд на легиони
борòвете ни как яде,
превръщат горските масиви
в гора на восъчната свещ
и как цветущите ни ниви
днес тънат в репеи и леш,
тъй моята душа более,
не може да приеме тя,
че над страната ни се реят
и дебнат хищните ята.
За да превърнат построеното
със толкова надежди, труд
в развалина и претопено
във алчна пещ по знак на друг.
Те вярата Христова бавно
подменят с тази към Аллах,
а пък историята славна –
без чувството за свян и грях.
И ако утре тя, гората,
из корен ще се прероди,
то за душите на децата
кой лихвите ще ни плати?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
Хубав да е денят ти, Иване!