10 nov 2017, 0:41

Погледа ти ме усмихва...

706 0 4

Погледа ти ме усмихва...

 

Понякога когато си помисля,

че съм спряла вече да дишам...-

прегръщаш ме с диханието си...

и виждам цветовете на живота...

 

И когато съм дълбоко заспала...

само с усмивка, толкова нежно

погалваш тъй събуждането ми...

че пеперудата излита от пашкула...

 

А когато се намирам в лабиринта...

изгубена, скитаща в ослепялата агония...

като славей запяваш нашата песен

и като феникс в огъня и се откривам...

 

Понякога си мислех, че няма да съм

щастлива, ако не имам цялата вселена,

но сега знам толкова много съм грешала...-

стига ми само в ръцете ти да я прегърна...

 

Само поглеждайки те стига да обичам...

Само в твоят смях страхът агонизира...

Само в погледа ти чувствам всичко...

когато с усмивка ме целунеш по очите...

 

 

 

 
 
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...