Погледа ти ме усмихва...
Погледа ти ме усмихва...
Понякога когато си помисля,
че съм спряла вече да дишам...-
прегръщаш ме с диханието си...
и виждам цветовете на живота...
И когато съм дълбоко заспала...
само с усмивка, толкова нежно
погалваш тъй събуждането ми...
че пеперудата излита от пашкула...
А когато се намирам в лабиринта...
изгубена, скитаща в ослепялата агония...
като славей запяваш нашата песен
и като феникс в огъня и се откривам...
Понякога си мислех, че няма да съм
щастлива, ако не имам цялата вселена,
но сега знам толкова много съм грешала...-
стига ми само в ръцете ти да я прегърна...
Само поглеждайки те стига да обичам...
Само в твоят смях страхът агонизира...
Само в погледа ти чувствам всичко...
когато с усмивка ме целунеш по очите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
Прегръщам ви!
