7 mar 2007, 8:39

Погледнах от дупката си нагоре 

  Poesía
555 0 4

Погледнах от дупката си нагоре

И видях слънцето през решетката на прозореца

 

Прашно утро

Студ

Птиците са се вкаменили

Питат без думи

Искат

Но няма кой да ги закриля

 

Морето се е преобърнало

Излегнало се е на пейка

Кръстосало краката си

Подхвърля си монета

Пуши цигара

Говори с приятели

 

В близкия бар

Се надпиват пияниците

 

Погледнах от дупката си нагоре

И видях бъдещето си

Изнасилено и тормозено

От освободени престъпници

 

Построих затвор

В който да скрия болестта си

Сгуших се в себе си

И в един ъгъл затворих стените

И спуснах завесите

 

От моята дупка поглеждам

Горе свети

Там има много възможности

Да се върнеш долу променен

 

Усмихвам се

И разклащам решетките

 

Пуснете ме

Да видя пак цветовете

 

05.03.2007

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • зачетох се, прекрасно пишеш..
    спирам да спамя, ще си чета мълчаливо. (:
  • Талант си!!! Излез от проклетата дупка, разбий решетките и светът ще стане цветен.Когато си млад светът е цветен. Усмихни се и го поискай, този свят... този шибан свят, който понякога е толкова сив...но... единствен...
  • Интересно написано!
  • И аз се усмихвам
Propuestas
: ??:??