Погледнах от дупката си нагоре
Погледнах от дупката си нагоре
И видях слънцето през решетката на прозореца
Прашно утро
Студ
Птиците са се вкаменили
Питат без думи
Искат
Но няма кой да ги закриля
Морето се е преобърнало
Излегнало се е на пейка
Кръстосало краката си
Подхвърля си монета
Пуши цигара
Говори с приятели
В близкия бар
Се надпиват пияниците
Погледнах от дупката си нагоре
И видях бъдещето си
Изнасилено и тормозено
От освободени престъпници
Построих затвор
В който да скрия болестта си
Сгуших се в себе си
И в един ъгъл затворих стените
И спуснах завесите
От моята дупка поглеждам
Горе свети
Там има много възможности
Да се върнеш долу променен
Усмихвам се
И разклащам решетките
Пуснете ме
Да видя пак цветовете
05.03.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
