7 feb 2012, 22:20

Погледнати

785 0 0

 

Извърнах се,

                сякаш прелест лучна връз душата –

да те погледна... и да не те забравя!

 

Олюлях се,

                сякаш вятър лута се в тревата –

стръкче песен о сърце ми се заравя.

 

Зародих се,

               през коренящите се ноти –

хармонията вдън от мен изгрява.

 

Извисих се,

              от симфоничните си квоти –

духът на тежестта се извисява.

 

Преоткрих се,

                от нюанси в безтегловност –

с нови четки и пастел ме ти даряваш.

 

После скрих се,

                в художестваната угодност –

да  ме погледнеш и да не ме забравиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....