Извърнах се,

                сякаш прелест лучна връз душата –

да те погледна... и да не те забравя!

Олюлях се,

                сякаш вятър лута се в тревата –

стръкче песен о сърце ми се заравя.

Зародих се,

               през коренящите се ноти –

хармонията вдън от мен изгрява.

Извисих се,

              от симфоничните си квоти –

духът на тежестта се извисява.

Преоткрих се,

                от нюанси в безтегловност –

с нови четки и пастел ме ти даряваш.

После скрих се,

                в художестваната угодност –

да  ме погледнеш и да не ме забравиш.