7 февр. 2012 г., 22:20

Погледнати

784 0 0

 

Извърнах се,

                сякаш прелест лучна връз душата –

да те погледна... и да не те забравя!

 

Олюлях се,

                сякаш вятър лута се в тревата –

стръкче песен о сърце ми се заравя.

 

Зародих се,

               през коренящите се ноти –

хармонията вдън от мен изгрява.

 

Извисих се,

              от симфоничните си квоти –

духът на тежестта се извисява.

 

Преоткрих се,

                от нюанси в безтегловност –

с нови четки и пастел ме ти даряваш.

 

После скрих се,

                в художестваната угодност –

да  ме погледнеш и да не ме забравиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...