3 jul 2007, 21:04

Погледни...

  Poesía
765 0 0

                      Думите са непосилни да опишат онова, което сърцето чувства.

                      Словата са дрехите на мислите и чувствата, които трептят в нас.

                      Непосилни сме пред обичта, когато идва вътре от нас.

                      Без думи и емоции оставаме, изгрява само светлина.


                    Мъдростта пуска корените в душите ни и от там се раждат мислите ни.

                    ТЕ преминават през нашите сърца и продължават да съществуват във

                   

... ВЕЧНОСТТА...

                 Душата преминава през толкова много була, докато стигне до реалността.

                  Препятствия ни спъват в любовта, докато се научим да обичме истински.


               Защо ме гледаш така, някъде блуждаеш, защо се мъчиш да разгадаеш...?

                  Животът не се живее с ума, а със сърцето, защото това, което умът не

                        може да побере, сърцето побира.

                 Защо вместо от вън, не черпиш истина от вътре???

                 Защо не останеш сам със себе си, за да чуеш шепота на сърцето си?

                       ПРОГЛЕДНИ НАВЪТРЕ И ще видиш онова, което НАВЪН не си

                 

  ... ВИДЯЛ...

                                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....