Погледни...

                      Думите са непосилни да опишат онова, което сърцето чувства.

                      Словата са дрехите на мислите и чувствата, които трептят в нас.

                      Непосилни сме пред обичта, когато идва вътре от нас.

                      Без думи и емоции оставаме, изгрява само светлина.

                    Мъдростта пуска корените в душите ни и от там се раждат мислите ни.

                    ТЕ преминават през нашите сърца и продължават да съществуват във

                 Душата преминава през толкова много була, докато стигне до реалността.

                  Препятствия ни спъват в любовта, докато се научим да обичме истински.

               Защо ме гледаш така, някъде блуждаеш, защо се мъчиш да разгадаеш...?

                  Животът не се живее с ума, а със сърцето, защото това, което умът не

                        може да побере, сърцето побира.

                 Защо вместо от вън, не черпиш истина от вътре???

                 Защо не останеш сам със себе си, за да чуеш шепота на сърцето си?

                       ПРОГЛЕДНИ НАВЪТРЕ И ще видиш онова, което НАВЪН не си