28 oct 2008, 12:31

Поглеждам през прозореца...(Детството ми)

  Poesía » Otra
1.3K 0 15
Косите ми отново заплитат се
в черните воали на нощта,
изтъкани от тъмна коприна
и пришити със звезди и Луна.

Очите ми пак заковаха се
в капчица на прозореца сив.
Толкоз малка е, чиста и бяла,
като поглед, по детски красив.

Устните ми пак долепиха се
върху изпотеното хладно стъкло.
Поглеждам навън през прозореца -
детството ми си тръгва самО.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз смятам, че детството не си отива ако ние не го изгоним от себе си.
  • едва ли има някой, който да не тъгува по него
  • Мари - много се радвам, когато ме посещаваш!
    Никол - естествено, че ще оставя частичка (накъде без него)
    Мадлен - Мерси! С обич и за теб
    Таня - Няма да го пусна и да се тръшка, ако ще Поздрав и на теб!
    Ласка - бе нека се крие, няма къде да избяга!
    Веселка - Благодаря!Поздравче и за теб!
    Фея - С обич!
  • Чудесно е!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....