28 oct 2008, 12:31

Поглеждам през прозореца...(Детството ми)

  Poesía » Otra
1.3K 0 15
Косите ми отново заплитат се
в черните воали на нощта,
изтъкани от тъмна коприна
и пришити със звезди и Луна.

Очите ми пак заковаха се
в капчица на прозореца сив.
Толкоз малка е, чиста и бяла,
като поглед, по детски красив.

Устните ми пак долепиха се
върху изпотеното хладно стъкло.
Поглеждам навън през прозореца -
детството ми си тръгва самО.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз смятам, че детството не си отива ако ние не го изгоним от себе си.
  • едва ли има някой, който да не тъгува по него
  • Мари - много се радвам, когато ме посещаваш!
    Никол - естествено, че ще оставя частичка (накъде без него)
    Мадлен - Мерси! С обич и за теб
    Таня - Няма да го пусна и да се тръшка, ако ще Поздрав и на теб!
    Ласка - бе нека се крие, няма къде да избяга!
    Веселка - Благодаря!Поздравче и за теб!
    Фея - С обич!
  • Чудесно е!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...