viliana_popova (something else)
145 1018
28.10.2008 г., 12:31 ч.

Поглеждам през прозореца...(Детството ми) 

  Поезия » Друга
976 0 15
Косите ми отново заплитат се
в черните воали на нощта,
изтъкани от тъмна коприна
и пришити със звезди и Луна.

Очите ми пак заковаха се
в капчица на прозореца сив.
Толкоз малка е, чиста и бяла,
като поглед, по детски красив.

Устните ми пак долепиха се
върху изпотеното хладно стъкло.
Поглеждам навън през прозореца -
детството ми си тръгва самО.

© something else Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз смятам, че детството не си отива ако ние не го изгоним от себе си.
  • едва ли има някой, който да не тъгува по него
  • Мари - много се радвам, когато ме посещаваш!
    Никол - естествено, че ще оставя частичка (накъде без него)
    Мадлен - Мерси! С обич и за теб
    Таня - Няма да го пусна и да се тръшка, ако ще Поздрав и на теб!
    Ласка - бе нека се крие, няма къде да избяга!
    Веселка - Благодаря!Поздравче и за теб!
    Фея - С обич!
  • Чудесно е!!!
  • Поздрави за прекрасния стих!!!
  • Не го отпращай, ако можеш да го задържиш само...
    Поздравче и от мен!
  • дали наистина си тръгва...
    или се скрива

  • А дали си тръгва окончателно!?
    В нас до края живее едно малко дете!
    Поздрав, Вили!
  • Нежно, чисто и красиво! Запази част от детството и ще бъдеш поетеса цял живот! С обич!
  • не си тръгва...в душата си го носиш...винаги...
    много хубав стих...с обич.
  • Благодаря ви!Прегръдки за всички!ГУШ!
  • Страхотно! Много ми допадна! Браво, мила! Иска ми се и аз да имах такова детство...
  • Вилияна, чаровна си и си още чисто и бяло дете! Целувка!
  • Все някога се връща, Вили, все някога!...
    Поздравче!
  • Очарователно сбогуване с детството!Красиво е!
Предложения
: ??:??