Поглеждам през прозореца...(Детството ми)
Косите ми отново заплитат се
в черните воали на нощта,
изтъкани от тъмна коприна
и пришити със звезди и Луна.
Очите ми пак заковаха се
в капчица на прозореца сив.
Толкоз малка е, чиста и бяла,
като поглед, по детски красив.
Устните ми пак долепиха се
върху изпотеното хладно стъкло.
Поглеждам навън през прозореца -
детството ми си тръгва самО.
в черните воали на нощта,
изтъкани от тъмна коприна
и пришити със звезди и Луна.
Очите ми пак заковаха се
в капчица на прозореца сив.
Толкоз малка е, чиста и бяла,
като поглед, по детски красив.
Устните ми пак долепиха се
върху изпотеното хладно стъкло.
Поглеждам навън през прозореца -
детството ми си тръгва самО.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
Поздрав и на теб!
