Oct 28, 2008, 12:31 PM

Поглеждам през прозореца...(Детството ми)

Poetry » Other

1.3K 0 15

Косите ми отново заплитат се
в черните воали на нощта,
изтъкани от тъмна коприна
и пришити със звезди и Луна.

Очите ми пак заковаха се
в капчица на прозореца сив.
Толкоз малка е, чиста и бяла,
като поглед, по детски красив.

Устните ми пак долепиха се
върху изпотеното хладно стъкло.
Поглеждам навън през прозореца -
детството ми си тръгва самО.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sandra95 (Александра Иванова)

Аз смятам, че детството не си отива ако ние не го изгоним от себе си.

2008-11-09T21:03:56+02:00
Клео (Джу)

едва ли има някой, който да не тъгува по него

2008-10-31T10:25:39+02:00
viliana_popova (something else)

Мари - много се радвам, когато ме посещаваш!
Никол - естествено, че ще оставя частичка (накъде без него)
Мадлен - Мерси! С обич и за теб
Таня - Няма да го пусна и да се тръшка, ако ще Поздрав и на теб!
Ласка - бе нека се крие, няма къде да избяга!
Веселка - Благодаря!Поздравче и за теб!
Фея - С обич!

2008-10-29T13:10:37+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Чудесно е!!!

2008-10-29T08:39:54+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздрави за прекрасния стих!!!

2008-10-29T08:38:47+02:00