1 sept 2019, 1:11

Погнуса 

  Poesía
570 1 1
Събирам разбити моменти,
попивам изтекли мечти.
Отвън е живот с комплименти,
отвътре - дебели лъжи.
Изгнилият корен не стига.
Безплодно дървото кърви.
Годината пак изнасилва
месеци, раждащи дни.
И вдишвам от твоята болка,
поемам ги - жлъчни стрели.
Но как да издишам с погнуса
радост и щастие - кажи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??