Погнуса
851
1
1
Събирам разбити моменти,
попивам изтекли мечти.
Отвън е живот с комплименти,
отвътре - дебели лъжи.
Изгнилият корен не стига.
Безплодно дървото кърви.
Годината пак изнасилва
месеци, раждащи дни.
И вдишвам от твоята болка,
поемам ги - жлъчни стрели.
Но как да издишам с погнуса
радост и щастие - кажи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
