3 jul 2012, 13:26

Погребение 

  Poesía
745 0 0
Черен облак в небето се рее,
чака да стигне сухо място и дъжд да излее.
А отдолу неспирно
човек земята копае,
черен ковчег до него,
чува се и жена да ридае.
А облаците мирно,
подреждат се неспирно,
плач във въздуха се носи,
чуван и от глухите дори.
Дъжд излива се - времето е идеално,
а жената плаче жално, жално. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сарафов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??