Jul 3, 2012, 1:26 PM

Погребение 

  Poetry
744 0 0
Черен облак в небето се рее,
чака да стигне сухо място и дъжд да излее.
А отдолу неспирно
човек земята копае,
черен ковчег до него,
чува се и жена да ридае.
А облаците мирно,
подреждат се неспирно,
плач във въздуха се носи,
чуван и от глухите дори.
Дъжд излива се - времето е идеално,
а жената плаче жално, жално. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сарафов All rights reserved.

Random works
: ??:??