Погребение

Черен облак в небето се рее,
чака да стигне сухо място и дъжд да излее.
А отдолу неспирно
човек земята копае,
черен ковчег до него,
чува се и жена да ридае.
А облаците мирно,
подреждат се неспирно,
плач във въздуха се носи,
чуван и от глухите дори.
Дъжд излива се - времето е идеално,
а жената плаче жално, жално.
Време е някой към небето да се отправи
и живота на земята завинаги да остави.