1 ago 2010, 10:59

Погребение

  Poesía » Otra
1.3K 0 13

ПОГРЕБЕНИЕ

 

             Една малка песничка, посветена с голяма любов

             на майката на Соня

             и на всички емигрантски майки, оставили костите си по чуждите земи

            


Едно мислехме с теб, 

друго с нас се получи... 

Уж доведох те, майчице, 

да си с чедо и с внуче,

а оставям те днес 

във земята тук чужда 

и във този миг, майчице, 

в който най си ми нужна! 

          Обещавам ти, майчице: 

          ще се боря докрай, 

          ще успея във всичко! 

          Само моля те, майчице: 

          от далечния Рай 

          както тук ме обичай! 

Аз съм силна жена! 

Нали ти ме научи! 

Ще се справим тук, майчице, 

двете с твоето внуче! 

Спи, почивай във мир, 

но над нас бди от горе, 

че без теб сме тук, майчице,

 като голи тополи...

          Обещавам ти, майчице: 

          ще се боря докрай, 

          ще успея във всичко! 

          Само моля те, майчице: 

          от далечния Рай 

          както тук ме обичай! 

http://www.youtube.com/watch?v=83_lmKhnLgI

 

Моля за извинение за слабото изпълнение и несръчния клип!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха,ама ме стегна гърлото и го четох на части!С обич : Цонка
  • Силните чувства и под слабото изпълнение си личат!
    Майка си България обичаме всички, но си избираме все едни пастроци дето ни тровят живота и ни гонят от къщи... Ако ще ти стане по-добре, искам да добавя, че нищо не си изпуснала и тука не е "цвете" за ...
  • Разплаква!!!
    Разбирам болката ти напълно!
    Прегръдка от мен!
  • Поклон! Остави ме без думи Петя! Сърдечен поздрав, прегръщам те!
  • Благодаря ви, приятели!
    Поклон пред всички наши майки, оставили костите си в чуждите земи!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...