1.08.2010 г., 10:59

Погребение

1.3K 0 13

ПОГРЕБЕНИЕ

 

             Една малка песничка, посветена с голяма любов

             на майката на Соня

             и на всички емигрантски майки, оставили костите си по чуждите земи

            


Едно мислехме с теб, 

друго с нас се получи... 

Уж доведох те, майчице, 

да си с чедо и с внуче,

а оставям те днес 

във земята тук чужда 

и във този миг, майчице, 

в който най си ми нужна! 

          Обещавам ти, майчице: 

          ще се боря докрай, 

          ще успея във всичко! 

          Само моля те, майчице: 

          от далечния Рай 

          както тук ме обичай! 

Аз съм силна жена! 

Нали ти ме научи! 

Ще се справим тук, майчице, 

двете с твоето внуче! 

Спи, почивай във мир, 

но над нас бди от горе, 

че без теб сме тук, майчице,

 като голи тополи...

          Обещавам ти, майчице: 

          ще се боря докрай, 

          ще успея във всичко! 

          Само моля те, майчице: 

          от далечния Рай 

          както тук ме обичай! 

http://www.youtube.com/watch?v=83_lmKhnLgI

 

Моля за извинение за слабото изпълнение и несръчния клип!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за стиха,ама ме стегна гърлото и го четох на части!С обич : Цонка
  • Силните чувства и под слабото изпълнение си личат!
    Майка си България обичаме всички, но си избираме все едни пастроци дето ни тровят живота и ни гонят от къщи... Ако ще ти стане по-добре, искам да добавя, че нищо не си изпуснала и тука не е "цвете" за ...
  • Разплаква!!!
    Разбирам болката ти напълно!
    Прегръдка от мен!
  • Поклон! Остави ме без думи Петя! Сърдечен поздрав, прегръщам те!
  • Благодаря ви, приятели!
    Поклон пред всички наши майки, оставили костите си в чуждите земи!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...