Погребение
Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи,
погребвам ги на дъното на съвестта .
Махнете се от мен дълбоки бурени!
Погребвам ви надолу под пръстта.
Отпускам се сега, легнала в потока
и се моля такава мръсна да ме поведе,
без да думам във коя посока
напред нова, чиста да ме отнесе.
Истината с две ръце прегръща ме,
а водата мие ме и ми шепти,
че оковите ми днес превръщат се
от котви тежки във мечти.
Реката нежно лицето ми целува,
а ледените капки ми навяват песен.
В нея чаканата прошка чувам
и олеквам в такта безсловесен.
Вече съм на дъното, но още дишам,
дишам и то по-леко отпреди.
Течението със танца си ме милва,
празнува, че наново ме роди.
Тук разбрах че е мирът и тук е моето място,
нося се, без дори да зная как се плува.
Под повърхността виждам вече ясно,
че сянката ми със себе си отказва да воюва .
Гробът ми е пълен и е на отсрещния бряг.
Пълен е със мисли тъмни, хванали ръжда,
а във него аз трупа си не познах.
Оставих всичко старо, но получих свобода...
© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Ви за съвета, Данаил!
-
Съгласен съм с Ирен - формата е важна! Като градина от която трябва да премахнеш бурените! За да засияе! Дерзай!
Погребвам черните си мисли,
от болка хванали ръжда!
Макар и безнадеждно късно,
оставям ги накрай брега! -
Благодаря!
-
Отпускам се сега, полегнала в потока
и моля се, такава мръсна да ме поведе,
без думи, все едно в коя посока
но в бъдещето, чиста да ме отнесе
Бях допуснала тук грешка, сигурно си я открила. Много творческо вдъхновение пожелавам и чакаме следващата ти творба. -
Благодаря за подробното мнение Ирен, много е полезно за мен! Съгласна съм с теб, благодаря времето, което си отделила да го редактираш. Ще се слушам в съвета ти
-
Здравей. Щом търсиш мнения и съвети ще си позволя да дам такова. Емоцията в стиховете е задължителна, но за да може да въздейства с върху читателя и формата е важна. Не в такава степен според мен римите, колкото ритъма, музиката. И това ти го казва човек, който самият той доста трудно и нескопосано се справя с ритъма в стиховете си. Но ... важен е. Когато не можем да прочетем гладко текста, определено се загубва от удоволствието. А понякога му трябва много малко, за да стане по-четимо. Позволих си леко да редактирам два куплета.
Отпускам се сега, полегнала в потока
и моля се, такава мръсна да ме поведе,
без да думи, все едно в коя посока
но в бъдещето, чиста да ме отнесе.
Истината с две ръце прегръща ме,
водата ме измива и шепти,
че оковите ми днес превръщат се
от котви тежки в сбъднати мечти.
Често е по-лесно да се редактира един текст ако се остави малко да поотлежи, тоест леко да се отнеме от емоцията, която е провокирала написването му. -
В профила си написала, че търсиш мнения и съвети. Това пътуване из поетичния свят наистина може да бъде вълнуващо. И аз съм сигурна, че тук, а и навсякъде има хора, които могат да го превърнат в приключение с положителен знак и да научиш полезни неща. А после-каквото сабя покаже 😉Успех от мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
