Погребение
Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи,
погребвам ги на дъното на съвестта .
Махнете се от мен дълбоки бурени!
Погребвам ви надолу под пръстта.
Отпускам се сега, легнала в потока
и се моля такава мръсна да ме поведе,
без да думам във коя посока
напред нова, чиста да ме отнесе.
Истината с две ръце прегръща ме,
а водата мие ме и ми шепти,
че оковите ми днес превръщат се
от котви тежки във мечти.
Реката нежно лицето ми целува,
а ледените капки ми навяват песен.
В нея чаканата прошка чувам
и олеквам в такта безсловесен.
Вече съм на дъното, но още дишам,
дишам и то по-леко отпреди.
Течението със танца си ме милва,
празнува, че наново ме роди.
Тук разбрах че е мирът и тук е моето място,
нося се, без дори да зная как се плува.
Под повърхността виждам вече ясно,
че сянката ми със себе си отказва да воюва .
Гробът ми е пълен и е на отсрещния бряг.
Пълен е със мисли тъмни, хванали ръжда,
а във него аз трупа си не познах.
Оставих всичко старо, но получих свобода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Георгиева Всички права запазени
