От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
11 11
30.04.2020 г., 7:43 ч.

Погребение 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
854 1 7

Погребвам тъмни, черни мисли,

тежки, отлежали, хванали ръжда,

здраво впили се във мойте жили,

оставям ги най-накрая на брега.

 

Погребвам тъмни, черни думи,

погребвам ги на дъното на съвестта .

Махнете се от мен дълбоки бурени!

Погребвам ви надолу под пръстта.

 

Отпускам се сега, легнала в потока

и се моля такава мръсна да ме поведе,

без да думам във коя посока

напред нова, чиста да ме отнесе.

 

Истината с две ръце прегръща ме,

а водата мие ме и ми шепти,

че оковите ми днес превръщат се

от котви тежки във мечти.

 

Реката нежно лицето ми целува,

а ледените капки ми навяват песен.

В нея чаканата прошка чувам

и олеквам в такта безсловесен.

 

Вече съм на дъното, но още дишам,

дишам и то по-леко отпреди.

Течението със танца си ме милва,

празнува, че наново ме роди.

 

Тук разбрах че е мирът и тук е моето място,

нося се, без дори да зная как се плува.

Под повърхността виждам вече ясно,

че сянката ми със себе си отказва да воюва .

 

Гробът ми е пълен и е на отсрещния бряг.

Пълен е със мисли тъмни, хванали ръжда,

а във него аз трупа си не познах.

Оставих всичко старо, но получих свобода...

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви за съвета, Данаил!
  • Съгласен съм с Ирен - формата е важна! Като градина от която трябва да премахнеш бурените! За да засияе! Дерзай!
    Погребвам черните си мисли,
    от болка хванали ръжда!
    Макар и безнадеждно късно,
    оставям ги накрай брега!
  • Благодаря!
  • Отпускам се сега, полегнала в потока
    и моля се, такава мръсна да ме поведе,
    без думи, все едно в коя посока
    но в бъдещето, чиста да ме отнесе

    Бях допуснала тук грешка, сигурно си я открила. Много творческо вдъхновение пожелавам и чакаме следващата ти творба.
  • Благодаря за подробното мнение Ирен, много е полезно за мен! Съгласна съм с теб, благодаря времето, което си отделила да го редактираш. Ще се слушам в съвета ти
  • Здравей. Щом търсиш мнения и съвети ще си позволя да дам такова. Емоцията в стиховете е задължителна, но за да може да въздейства с върху читателя и формата е важна. Не в такава степен според мен римите, колкото ритъма, музиката. И това ти го казва човек, който самият той доста трудно и нескопосано се справя с ритъма в стиховете си. Но ... важен е. Когато не можем да прочетем гладко текста, определено се загубва от удоволствието. А понякога му трябва много малко, за да стане по-четимо. Позволих си леко да редактирам два куплета.
    Отпускам се сега, полегнала в потока
    и моля се, такава мръсна да ме поведе,
    без да думи, все едно в коя посока
    но в бъдещето, чиста да ме отнесе.

    Истината с две ръце прегръща ме,
    водата ме измива и шепти,
    че оковите ми днес превръщат се
    от котви тежки в сбъднати мечти.
    Често е по-лесно да се редактира един текст ако се остави малко да поотлежи, тоест леко да се отнеме от емоцията, която е провокирала написването му.
  • В профила си написала, че търсиш мнения и съвети. Това пътуване из поетичния свят наистина може да бъде вълнуващо. И аз съм сигурна, че тук, а и навсякъде има хора, които могат да го превърнат в приключение с положителен знак и да научиш полезни неща. А после-каквото сабя покаже 😉Успех от мен!
Предложения
: ??:??