11 may 2007, 21:42

Погребението на любовта

  Poesía
971 0 3
 
                   Луната гори в огнени пламъци,
                   звездите са потънали в мрак,
                   слънцето пръска ледени лъчи,
                   птичките са безмълвни - никога повече няма да запеят.
                   Цветята не ухаят - те увяхнаха.
                   Днес е погребението на любовта.
                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Терзиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, миличка!!!
    Усмихни се!
    Усмивка и от мен!
  • В един момент наистина си мислех че я няма,но сега не мисля така
  • Охоо, не бързай да погребваш любовта!!!
    Дръж се и напред!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...