9 abr 2008, 8:36

Погрешен адрес

965 0 4

В скритите прегръдки на среднощно такси

прекосявам булевардите заспали.

И само вятърът - този велик композитор -

оглася опустелите квартали.

 

Внезапно със остър, обратен завой

спряхме. Къде? Не разбрах.

Но там, под лъчите студени на лампите

за първи път те видях.

 

Очите ти се впиха в мойте безпощадно,

през кичури разпиляна коса.

Погледа ти бе коварен и безочлив,

в тон с греховната ти красота.

 

Беше като някой древен бог на тъмнината,

властелин на мрака, господар на нощта.

Останах без въздух, дочула от вятъра

как с безгласна въздишка изрече: "Ела".

...........

Докато нощта поглъщаше мойто такси,

си мислех: вярвала ли съм, че днес

ще рискувам със теб да попадна във мрака

на възможно най-погрешния адрес.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...