Погрешен адрес
В скритите прегръдки на среднощно такси
прекосявам булевардите заспали.
И само вятърът - този велик композитор -
оглася опустелите квартали.
Внезапно със остър, обратен завой
спряхме. Къде? Не разбрах.
Но там, под лъчите студени на лампите
за първи път те видях.
Очите ти се впиха в мойте безпощадно,
през кичури разпиляна коса.
Погледа ти бе коварен и безочлив,
в тон с греховната ти красота.
Беше като някой древен бог на тъмнината,
властелин на мрака, господар на нощта.
Останах без въздух, дочула от вятъра
как с безгласна въздишка изрече: "Ела".
...........
Докато нощта поглъщаше мойто такси,
си мислех: вярвала ли съм, че днес
ще рискувам със теб да попадна във мрака
на възможно най-погрешния адрес.
© Павлина Ненова All rights reserved.
