18 nov 2009, 9:25

Погубен

907 0 2

"Погубен"

Върнаха се моите спомени...

в осъзнатото минало.

Там е тази история

за това - какво бе станало.

Назад бурята чакаше

сред глухите тътени,

наистина всичко пропадаше

в нас... и завинаги!

Всичко бе странно в началото -

променят се дните от този момент,

събраха се черното с бялото -

в очите... те бяха сиви за мен.

Краткият миг ми отне цветовете -

стопиха се сякаш в съня ми!

Различно е тук между двете

стени... те притискат ума ми!

Те смазаха моята вяра -

до вчера тук имаше нещо...

празнота само днес ми остана!

Толкова близо до всичко аз бях

и сам се откъснах от него.

Бе толкова ясно, а аз не видях

как губех истински важното -

да запазя сам себе си...

аз не успях!

                                  31 Януари 2009 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горан Русинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...