Погубен
"Погубен"
Върнаха се моите спомени...
в осъзнатото минало.
Там е тази история
за това - какво бе станало.
Назад бурята чакаше
сред глухите тътени,
наистина всичко пропадаше
в нас... и завинаги!
Всичко бе странно в началото -
променят се дните от този момент,
събраха се черното с бялото -
в очите... те бяха сиви за мен.
Краткият миг ми отне цветовете -
стопиха се сякаш в съня ми!
Различно е тук между двете
стени... те притискат ума ми!
Те смазаха моята вяра -
до вчера тук имаше нещо...
празнота само днес ми остана!
Толкова близо до всичко аз бях
и сам се откъснах от него.
Бе толкова ясно, а аз не видях
как губех истински важното -
да запазя сам себе си...
аз не успях!
31 Януари 2009 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горан Русинов Всички права запазени
