18.11.2009 г., 9:25 ч.

Погубен 

  Поезия » Философска
554 0 2

"Погубен"

Върнаха се моите спомени...

в осъзнатото минало.

Там е тази история

за това - какво бе станало.

Назад бурята чакаше

сред глухите тътени,

наистина всичко пропадаше

в нас... и завинаги!

Всичко бе странно в началото -

променят се дните от този момент,

събраха се черното с бялото -

в очите... те бяха сиви за мен.

Краткият миг ми отне цветовете -

стопиха се сякаш в съня ми!

Различно е тук между двете

стени... те притискат ума ми!

Те смазаха моята вяра -

до вчера тук имаше нещо...

празнота само днес ми остана!

Толкова близо до всичко аз бях

и сам се откъснах от него.

Бе толкова ясно, а аз не видях

как губех истински важното -

да запазя сам себе си...

аз не успях!

                                  31 Януари 2009 год.

© Горан Русинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??