machin (Горан Русинов) machin (Горан Русинов)
1 26
Nov 18, 2009, 9:25 AM

Погубен

904 0 2

"Погубен"

Върнаха се моите спомени...

в осъзнатото минало.

Там е тази история

за това - какво бе станало.

Назад бурята чакаше

сред глухите тътени,

наистина всичко пропадаше

в нас... и завинаги!

Всичко бе странно в началото -

променят се дните от този момент,

събраха се черното с бялото -

в очите... те бяха сиви за мен.

Краткият миг ми отне цветовете -

стопиха се сякаш в съня ми!

Различно е тук между двете

стени... те притискат ума ми!

Те смазаха моята вяра -

до вчера тук имаше нещо...

празнота само днес ми остана!

Толкова близо до всичко аз бях

и сам се откъснах от него.

Бе толкова ясно, а аз не видях

как губех истински важното -

да запазя сам себе си...

аз не успях!

                                  31 Януари 2009 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горан Русинов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0