23 jun 2017, 23:37

Погубен

  Poesía
896 1 1

Един вълк отново към бездната ще проходи 
и с луната тихичко ще поговори. 
Болката в гърдите ще опита да зарови, 
слабостта си ще опита с усмивка да залъже. 
Никой болката му да не види, 
любовта до него да не стигне, 
сърцето му към никоя да не погледне, 
лапите му, никоя вълчица да не докоснат. 
Една любов тежи му още, 
един поглед, като вирус го събаря, 
една раздяла, като сол в раната кървяща, 
не спира болката да му подклажда. 
Един вълк, 
смирено гледа пропастта, 
и тихичко ридае във нощта. 
Луната лекичко с козината му си играе 
и с лъчите си го гали. 
Един вълк прегърбен 
изгубената си сила в тъмнината търси, 
но дали ще я открие. 
Болката със здравето му си играе, 
самотата със психиката му се забавлява, 
сърцето във гърдите уморено тупка, 
докато дойде сутринта, когато то заспа. 
И дойда следващата нощ, 
луната търси своя вълк, цяла нощ. 
Натъжена в облаците тя се скри, 
порой удави дивите гори. 
И плаче още тя, всяка нощ 
и вятъра тихо я успокоява. 
Един вълк повече не се събуди, 
една луна всяка вечер плаче, 
а една вълчица с другиго се влачи. 
Това е то съдбата, 
дошла му на главата, 
за една вълчица той умря, 
една вълчица, която го забрави 
и с мъката му го остави. 
Дано щастлива е сега, 
че тя уби вълчата душа.

 

Автор: Б. Димитров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбирам, че е свободен стих, но пак ми беше трудно да стигна до края. Но и аз съм вълчица и го прочетох. Разбрах емоцията. Вълци сме! Но, все пак, пооглади го малко. Поздрав.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...